Дом, семейство, ключ,
остана само ключа
двата часа на заем любов,
след които кърви тъжен залеза
Свечерява се..
побелелите зимни треви
никога няма да станат зелени на зазоряване
Кой погуби душата ми -
няма виновни
няма невинни
Шумните булеварди
са толкова мили в суетата си
да се докоснат до някоя тихичка уличка
шумните булеварди,
недостигнали тишината и
нямат вече и ключа, за да отключат
и остават прегазени..
Кой погуби душата ми...
няма виновни,
няма невинни,
няма и зазоряване.

Отдавна не бях чел нещо, в което да има толкова болка, хм... Няма да коментирам литературната му страна /там си е направо за бой, бива ли толкова нехайно да пише естет като тебе, дявол да го вземе?!/, но е силно, признавам.
.