Ти никога не си обичал точно мен
ти просто безкрайно си самотен,
в този свят премерен, изчислен
търсим се, намираме се и се губим
и после пак се търсим в отчаяние
люлеем се между омраза и любов,
захващаме с грапавинка надежда
сламки за любов и малко нежност,
понякога си мислим че сме закъснели,
понякога, че твърде много подранили..
живеем някак - всеки в своята самота
и мечтаем тихо за човешка топлинка..
Ти, ти никога не си обичал точно мен
но нека, позволи ми да те стопля.

2004 г.

и съм чакал само твоята вода да ме удави...

от една изстрадала и оценила точно действителността душа...Възхищавам ти се, че си го облякла в думи, този Смисъл...

strahotno