не се опитвай да гадаеш дните

преминала си суетата...

ще минат някога

ще минат тези дни,

и когато всичко свърши

вече няма да боли,

и все повече разбирам

колко невъзможeн си ми ти..

..........................

опрял до крайност

светът не ми достига

поглеждаш към звездите

а те са недостъпни

и тази тиха горест в мен

искаш да летиш

а си се родил  безкрилен...

..........................

Надявах се поне

на някакъв оазис

а то дори миражи за надежда няма

За глътка с жажда

се оглеждам

Искри пустинята

/с години я преброждах/ -

оазис няма

А Бог мълчи

най-вероятно

неблагонадеждна му изглеждам

2009 г.